Jan 4, 2016, 4:38 PM

Някой 

  Poetry » Other
912 1 11

В душата ми някой е скитал.

Снощи. По пълнолуние.

Намерих следи от копита

на безразсъдно пришпорени думи.

В душата ми някой е ровил.

Рано. По първи петли.

С кални ръце хвърлял отрова,

крилете ù вързал – да не лети.

В душата ми влизал е някой. Със взлом.

Скришно. С януарския мраз.

Търсил е нещо. Търсил е дом.

Ти не си.

Значи съм аз.

© Даниела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??