Някой ден
Някой ден ще почукаш на вратата ми,
ще ме погледнеш с милия си поглед
и ще ми кажеш “съжалявам”.
Тогава аз ще хвана измръзналите ти ръце,
ще те погаля по лицето, за да изтрия сълзите ти,
ще те прегърна, за да те стопля – но само това!
Преди да ти отговоря,
ще премине като на филм животът ми с теб,
всеки един миг, всеки един спомен,
всяка усмивка и мимолетното щастие.
Ще си спомня и за сълзите, които пропилях за теб, ...