Apr 10, 2010, 4:30 PM

Някой ден... 

  Poetry » Love
781 0 11

Аз зная - ще се каем някой ден
за времето, изгубено напразно,
за всеки час, със теб несподелен,
но мястото до двама ще е празно...

За прошката, недадена тогаз...
за гордостта, която ни застави
нещастни да сме двама, ти и аз,
в сърцата си поставили прегради.

Ще плащаме със двойна самота
във нощите, със други споделени,
две истински обичащи сърца
обрекохме да бъдат разделени...

О... зная ще се каем някой ден!!!

© Красимира Касабова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотен, много истински стих, Красимира!
    Поздрави!
  • Харесах,поздрав и от мен!
  • Прекрасно и много въздействащо ...
  • Може и да не е късно...Опитайте,преди да е дошъл този ден!Прекрасно написано!Поздрав!
  • Гордостта е голяма тежест, бих искала нещата да не са такива, но не става както го искаме, назад не трябва да вървим...

    Ще плащаме със двойна самота
    във нощите, със други споделени,
    две истински обичащи сърца
    обрекохме да бъдат разделени...
  • Непростимо е една нелепа раздяла, пред страданието за цял живот!!!
    Просто вземи се покаи и поискаи прошка докато е време!!!
    Мъдро стихотворение!!!
    "Ще плащаме със двойна самота
    във нощите, със други споделени,
    две истински обичащи сърца
    обрекохме да бъдат разделени..."
  • И на мен ми хареса ! Поздрави !
  • тоест мястото до двама НИ ще е празно?

    за миг си помислих за ...неродено дете

    просто исках да проверя
  • то хубаво..... само това не разбрах: но мястото до двама ще е празно...

  • хубаво!
  • харесах, много!
Random works
: ??:??