Aug 31, 2005, 10:12 PM

Някой ден 

  Poetry
836 0 5
Сънливо протегнати улици.
Луднала зеленина.
Пролетно сладки приумици.
Жълта роза за лятна жена.

Глухарчета със запалени свещи
полюшват тръпчиви листа.
Като бедствие идеш насреща,
преобърнал трикратно света.

И потъвам, и се смалявам,
отразена във топли очи.
Сякаш две слънца са изгрели
и ме милват с горещи лъчи.

И усещам- след много години
ще пристъпваме бавно, едва
в разцъфтели неделни градини,
с натежали души и тела.

Ти- тържествено неестествен,
за ръката ще ме държиш.
Ах, не бързай, не бързай, любими,
отсега да не прегориш!

© Здравка Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ви благодаря. Чувствам ви приятели, макар, че не сме се виждали.
    Обич и успех на всички.
  • Запалваш направо, така грее стиха ти и е много свеж и приятен. Благодаря за него!
  • Луднала зеленина с глухарчета и топли лъчи... Хареса ми!6
  • Хубаво е!
  • Много мило излияние ... и правилно ...
    С бързане до никъде не се стига за туй - стъпка по стъпка
    и каквото дойде - наше си е - нали?
    Излъчваш приятна и закачлива нежност
Random works
: ??:??