Oct 7, 2008, 9:40 PM

Някой ден 

  Poetry » Love
854 0 6
Ще ме обичаш някога и ти,
защото аз съм нежна струна,
душата ми копнееща трепти,
а устните ми искат да целуват.

Ще ме обичаш. Аз като сълза
в ръцете ти ще се отроня късно,
попарена от ледена слана,
обичаща, от теб възкръсваща.

Ще ме обичаш - другите не би,
аз с бурята при тебе ще се върна.
Дори от мен жестоко да боли,
дори да не остана дълго.

Ще ме обичаш някога и ти -
сега душата ти е крепост непристъпна,
но времето и камъка руши
и някой ден до тебе ще замръкна...

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??