на Л. Г.
Някой ден ще тръгне съвестта ти
да ти разказва толкова неща,
че чак ще те боли, когато ставаш
и се оглеждаш сутрин за света.
Някой ден ще има само ехо
от думи, от гримаси и лица,
които ще те дебнат и в съня ти,
които ще те сочат и крещят...
Някой ден ще си наливаш вяра,
но тя ще ти засяда, ще горчи...
Навсякъде душата ти ще страда, ...