Някой ден



Едно момче, един-единствен си ти,
едно дете, очи бистри, пълни с мечти!
Под едно небе, небе пълно със звезди.
Две ръце, разделящи се...
Безброй сълзи, в калта падат и те.
Един приятел, но отиваш си и ти,
някой ден ще се върнеш, нали?
И в този ден, огрян от слънчеви лъчи,
гласа ти нежен ще чуя да звучи.
И сълзи, сълзи от радост ще пророня,
дори да искам, от сърцето си няма да те прогоня.
Денят ще бъде, както в моите мечти - топъл и приятен,
от този ден нататък все ще чувам да ехти думата "приятел"!