Любимото ми езеро със слънцето играе
сред сенките зелени в миг се крие,
а после иска лято да ни завещае
преди с есенни листа да се покрие.
И пак щастлив съм, нищо, че те няма
музиката на гласа ти ме омайва
и споменът е жив когато бяхме двама
и като отлежало вино ме замайва.
И знам, че някой ден ще тръгна
по пътя ти далечен до морето
и болката до корен ще изтръгна
дълбоко скрита някъде в сърцето.