Dec 28, 2021, 9:00 PM

Някой друг 

  Poetry » Other
1138 3 9

Не, нищо не спестих и за това

гласът ми вътрешен остана кух.

Оголих се със искрени слова,

раздадох всичко, пръснах своя дух.

 

Погълна ме приветно вятър глух

и щедростта избяга надалече.

Обувките си устремни събух,

забравата надеждата съблече.

 

На скитника без път приличам вече,

мечтите ми погълна самотата

и в празното живеца ми изтече,

увяхна много жалко красотата.

 

И паднах ли без сили в мрака, тук?

Не може да съм аз... а някой друг.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??