Кой небето обагри в червени,
топли, ласкави краски над мен?
Капки кръв в изтънелите вени
на усмихнат пред другите ден.
Кой нашари дърветата щедро,
а отне ми и двете очи?
Щом задреме измамната ведрост
кестен див е сърцето – горчи,
тази есенна болка, която
за усмивка фалшива смених.
Денем тя се преструва на лято,
нощем зъзне в поредния стих. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up