melian4eto (Деси)
77 16
Sep 30, 2014, 8:39 PM

Някой ще знае 

  Poetry » Phylosophy
573 0 6

Никой не знае изцяло коя съм,
никой не вижда следите във мен.
Само фасада от огън и пясък
слага живота ми ден подир ден.
Никой не знае какво ме разтърсва,
изцежда, ограбва, гради и руши.
Никой не знае за скритите чувства,
за лунните песни от минали дни.
Никой не може ума да превземе -
Аз съм ефирност с безброй сетива.
Вечност във тяло, вселена във семе.
Всичко и нищо... и пръст, и вода.
Никой не дръзва в душата да влезе,
ще се изгуби – стените мълчат.
Слънце огрява дъги от надежда,
бури вилнеят, градушки валят.
Нейде навътре виреят градини -
бели, поръсени с ябълков цвят.
Другаде дебнат простори студени -
сипят отрова над целия свят.
Някъде гушат се влюбени птици,
другаде червеи земята рушат.
Аз съм записана в том без корица -
листове вихрено в мене хвърчат.
Някой ден някой с любов ще ги взима,
ще ги пришива със златна игла
и пак ще съм цяла, и смисъл ще имам
и някой ще знае коя съм била.

© Деси All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??