По улици търсех, по пътеките скитах,
но само пръст и камък намирах.
За няколко стоплящи думи хората питах,
срещнах мълчание, вървях и не спирах.
Ако спра, ще потъне сърцето ми в тиня,
в утайка от хиляди лоши човешки очи.
И слънце да грее, животът без хора е като пустиня,
няколко стоплящи думи докосват с лъчи.
Вече не търся, дори и не питам,
всеки ден дрехи различни обличам.
Няколко стоплящи думи, в мен са, не скитам,
малко са, но за тези, които обичам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up