Някъде дълбоко в мен те търся,
там стоиш отдавна ти.
Някъде в сърцето ми си скътан,
от хорски погледи и от мълви.
Някъде в душата ми в ъгъл
скрила съм те и от мен,
за сетен път усилия полагам
вратата да затварям - да забравя.
Боли от грешки - мои,
боли от грешки - твои...
да забравя трябва, да не ровя...
някъде в сърцето - тих спомен остани.
Не искай нищо, не мълви,
раната разтваряш, а така кърви,
остани си спомен
и не звъни.
© Гери Д Георгиева All rights reserved.
и не звъни.
Прекрасно е!.....