От бързане забравихме себе си. От втурване към целта погубваме отношенията си. От угодия към любовта, пренебрегваме приятелствата си. От спомените си излизаме с въздишка.
Разговаряме кратко. Премълчаваме онова, което ни боли.
Стискаме зъби над необратимото.
Плачем, докато заспиваме. А усмивката ни? Е, тя е просто два знака - две точки и скоба.
" Обичам " е клише, от което бягаме.
Спряхме да се доверяваме. Престанахме да отпускаме непринудеността си.
Смеем се с глас само пред телевизора.
Прегръщаме рядко.
Забравяме личните празници на любими хора.
Докосваме с дума по-често домашния си любимец, отколкото човек подал ни ръка.
Ден след ден... Сезон след сезон - отчуждение.
Недоверие. Накрая тишина, от която ваем уроците си. ...