Тези купесто-перести облаци,
от тънка белова пелена,
тихо скриват тъгата ни
от плеяда звезди-воайори.
Сякаш тънка връвчица от сенки
се приплъзват без звук, и без свян
и с ретуш коригират
яркостта на душата.
Тези пурпурно–алени пламъци,
златокосо разпилени в нощта,
още палят дъха ни
с невидими струйчици нежност ... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up