Признавам си, че някъде следобед,
към пет часа ми става малко тъжно,
и някак се превръщам във виновен,
че в твоите очи се ражда дъжд.
Понеже те очаквах със години,
и неведнъж те вярвах, и отричах,
любови всякакви ги дирих,
но никоя така не заобичах.
А ти дойде в живота ми накрая,
когато в жлъч превърнал бях обидата.
Безумно влюбен ли? Не зная,
но всички болки бързо си отидоха. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up