Oct 16, 2018, 4:41 PM

Някъде високо 

  Poetry » Love
656 1 0

Изгаряща от огъня ти,

там,

насред мъглата коленича,

зная

зад обаянието си

ухаеш,

на този що не може да обича.

 

И пак,

към ада теглиш ме

и плаха

гибелта копнея си,

и чакам

на одър смъртен теб,

притихвам,

а над мене смееш се.

 

Но не, не ще угасне

още,

усещам пламъка дълбоко,

нелепо

влюбена, но аз съм!

Политам

някъде високо...

 

 

© Петя Маркова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??