Изгаряща от огъня ти,
там,
насред мъглата коленича,
зная
зад обаянието си
ухаеш,
на този що не може да обича.
И пак,
към ада теглиш ме
и плаха
гибелта копнея си,
и чакам
на одър смъртен теб,
притихвам,
а над мене смееш се.
Но не, не ще угасне
още,
усещам пламъка дълбоко,
нелепо
влюбена, но аз съм!
Политам
някъде високо...
© Петя Маркова All rights reserved.