Седя във стаята самотна
и за тебе мисля аз,
за мойта обич неохотна
и цялата изтръпвам в този час.
Опитвам мъката си да излея в думи,
но отронва се само сълза,
ти винаги се връщаш във съня ми,
във сенките на нощната тъма.
Но сърцето ми спира завчас,
когато нежни думи ми шептиш,
когато чуя твоя глас,
ти можеш целия ми свят да промениш. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up