Радостта ми даде и вярата в доброто,
за теб готов съм да преборя злото.
В сърцето си те нося, но всеки те познава
заради теб и слънцето изгрява.
От къде се пръхна ти, не знам,
но даде ми радост и кураж голям.
Една си и без теб не мога,
няма те - изпълнен съм с тревога!
Да те нараня умишлено не бих,
кремче мое сладко, прости ми, че те нараних.
Сега далеч си ти от мен,
далеч си - няма слънце в моя ден.
Позволи ми пак да те прегърна,
позволи ми щастието да си върна.
Бъди до мен, не ме оставяй,
в сърцето си пази ме, не ме забравяй!