Jun 5, 2008, 6:41 AM

Няма да допусна, но е късно 

  Poetry » Love
565 0 2
 

Няма да допусна демон

в мойта душа да нахлуе.

И със страстите ми редом

същектвото ми да подчини.

 

Прав си, че си демоничен,

мислиш и така желаеш.

И все пак си различен.

Че убиваш ангелчето в мен, не знаеш...

 

Нима от тебе се влияя...

Казваше ми, че не бива...

Желаеш ли да те желая?

Черно с бяло днес се слива...

 

Аз съм детето, което

плаче за парче шоколад.

Ти ме примамваш и ето -

готова съм да вляза в твоя ад.

 

Аз съм тиха и мълча,

ти протичаш като стих.

Подслон не търся, а дъжда,

между втория и третия куплет се скрих.

© Катя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??