Само пред избягалите от живота...
когато сенките покрият тъй света...
със одеяло от небитие заслепено...
от страх, от болка, от едно битие...
В което тогава всички ние не знаем,
че просто можем да сме себе си...
че можем да живеем, обичайки...
дори когато тъмата ни заплашва...
че утрото няма никакво значение...
че вече не би могло да съществува...
Не е вярно! И с тази песен ще си
кажа, че Слънцето изгрява винаги! ...