Аз ще порасна утре. Обещавам!
И няма пак да пея под дъжда.
Ще гледам как животът продължава.
Не всяка цветна крива е дъга.
Ще спра да си измислям разни феи.
Ще закача Луната в'висините -
там горе нека сам сама си грее...
И няма да рисувам по стените.
Ще съм сериозна като по учебник.
И без щастливо лято посред зима.
Морето ще го скрия в таен дневник,
а птиците ще пусна да заминат.
Аз обещавам утре да порасна!
Но мойто "утре" никакво го няма.
Живея само "днес" и е прекрасно -
не ми отива, май да съм голяма.
© Деа All rights reserved.