През отворените прозорци влизат слънчеви лъчи,
проблясват в светлината моите сълзи.
Изгарят в душата ми милионите щастливи дни,
всички усмивки, на теб подарени.
С лятото и надеждата си тръгна,
повтарям си, че колкото и да боли, няма да се върна.
Тъгата си вместо теб ще прегърна...
Защо си тръгна?
Рана в сърцето ме изгаря,
дните минават и не заздравява.
На прозореца стоя в сълзи обляна.
Зная, само дума да ми кажеш, ще се върна, макар и да боли!