Родино моя, красив мой свободен и просторен, светъл рай...
Кой красотите ти лъчисти няма да познай?
Твоите високи сини небеса
ил твоите нежни огледални езера...
Планините ти високи, свободни, непокорни,
подпечатани с кръвта на нашите герои...
Ил почвите ти черни, животворни, плодородни,
извоювани с меч и огън във ръката от децата твои...
Тук се аз родих, с душа, горда, неподвластна.
Не мога вече да вирея в тая стая, задушаваща и тясна.
Ще се покажа аз навън и ще се боря за теб, родино моя, за живот.
И тук аз ще си умра, със сърце българско до гроб... ...