Jul 1, 2007, 7:46 PM

Няма да скърбя! 

  Poetry
883 0 2
Аз тръгвам си, защото те обичам!
Защото знам, че няма да си с мен.
Отдавна ти показа, че не ме обичаш.
Фалшива обич се опитваше да ми дадеш.
И мислеше, че можеш да излъжеш...
... сърцето ми, душата ми и мен!
Опита се със нежност да съсипеш...
... живота ми, останал без любов!
Но всичко свърши...
можеш да си тръгваш вече.
Коя съм аз, за да те спра?
От мене не остана нищо вече.
Какво от туй, че пак ще съм сама!
Нали не мислиш, че ще плача вечно?
Все някога сълзите ми ще спрат.
Все някога и болката ще секне.
Все някога и мъката ще спре.
Аз знам, че ти не знаеш нищо.
И никога навярно няма и да разбереш!
Каква любов е моята?
Ужасно силна!
А болката е просто сляп пророк.
Отивай си!
Отивам си и аз след тебе.
Къде ще ида ли?
Не знам!...
Кажи къде!...
Къде се търси смисъл в този случай?
Едва ли някой някога ще разбере.
Любов голяма тръгва си най-страшно.
Отива си!
Но мъката след нея - не!
Аз няма да обичам никога след тебе!
И няма аз за никой да скърбя!...

© Сандра Неста All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??