Няма ден. Няма нощ. Няма край.
Щом си тръгнал към нищо и никой.
Колко болки преглътна за Рай
Дето уж тебе чака. Завинаги
И отказа да късаш цветя,
Не защото за теб не откъснаха
А защото в букет бе събрал
най-красиви. Но вече не струваха
И отказа да вземаш от друг,
Не защото не можеш, а някак
все върти се животът в кръг
И от взетото няма остатък. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up