Feb 22, 2008, 7:12 AM

Няма име - просто е ЛЮБОВ 

  Poetry » Love
868 0 4
Музика от любов
се рее в душата ми.
И бели гълъби - спомени
прелитат в моите дни.
Паднаха завесите на сърцето ми
и ръцете ти огънаха решетките.
Единствен!
Трябва ли, кажи ми,
да те изплача,
както небето дъжда.
Аз знам,
дълго ще ме виждаш в съня си.
Но изчакай още малко.
Моля те, изчакай!
Със гълъбите ще те изпратя,
в съня ми гласът ти само да ехти.
Без думи ще изричам
най-истинската обич,
да не ми гори!
Ти вдигни глава,
погледни ме!
Със затворени очи ще се преситя
от докосване,
да запомня чувството,
за да ме топли.
Рисувах те
по образ мой - измислен,
с очи от милост,
сърце,
а понякога си мисля,
май е камък.
Тръгваш ли преситен
от обичане?
Отивай си!
Дори те моля!
С тебе и без тебе
пак ще ме боли!

© Кристина Славова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??