Щом земята ни изчезва под петите
и няма кой да ни венчае с прегръдки сребролики,
вечерта танцува със съпрузи на звездите
и смее се на самотата във очите.
Щом в мене огледалото се вглежда
и вижда само себе си, и нищо друго...
Когато хаосът не се подрежда
и безвъзвратно е прикрил следите.
Щом няма никъде и грам утеха.
Пчелите даже тихичко изчезват.
Щом само бедствия, разруха
и катаклизми страшни дебнат. ...