Когато залезът спре във очите ми
и там завинаги потъне.
Когато замечтаната луна
в тях няма вече да се върне.
Когато спре дъхът
и на заспала ще приличам.
Когато невъзможно ще е
бели стихове да сричам.
Когато ще си отида тихо,
но в теб ще съм - да те обичам...
Очите ми в звезди ще се превърнат,
жадуващи, ще търсят да те зърнат. ...