-Няма място тука за измама,
но проблемът свързан е с двама
и затуй, чрез плахата надежда,
пътят ми до тебе ме довежда.
Тегнат между нас обиди-
всеки може да ги види:
вчера да ти кажа не посмях,
че отчитам своя грях.
-Винаги си бил прикрит,
а не виждаш – гасна
и с тоз тиган протрит
съм готова да те фрасна.
-Вярно е, че досегашната раздяла
накърни милувката ни бяла,
но това събитие безобразно
ни държи в напрежение напразно.
Чакай! Аз ще сложа за закуска-
нека пламъкът не ни напуска:
искам пак да се засмееш
и с мен да се гордееш!?
-Ти ме хвърли в самота,
а това е чиста срамота-
мене ме използваш за разврат,
а сега говориш за обрат?!
Как ни свърза този чат?
Ха, кажи де, тарикат!
Пишехме си с копнеж,
ти използваше “летеж”.
В объркания днешен свят
аз оставам нежен цвят
и ти казвам днеска само,
че ми липсва твойто рамо.
© Валери Рибаров All rights reserved.
Не бях попадала на това!
Поздрави!