Във сърце си мога всички да сбера,
ала тебе не желая да те пусна,
вече беше, и от твоята бразда,
оловни тръни си откъснах,
тръни с цвят от горчилак,
разнасяща се черна пепел,
превърнаха душа ми във пущинак,
доведоха ми самотата за владетел,
а тя със стъпките си сухи,
прогони всичките реки,
и воплите ми - птици глухи,
не откриха вчерашни мечти, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up