НЯМА ПОВЕЧЕ
да се задъхвам
доживотно по Баира.
И камъни като Сизиф да мъкна
облъчен смъртно от въпросите:
Отде идем, Господи, какво сме?
Къде отиваме?...
 

Отпуснал съм му края.
 

И не! -
по дяволите,
няма като клош да се наливам
и кукичките на въпросите за Смисъла
във възмездения ми дроб във черно
катадневно да забивам:
благонамерено Орисницата,
може би за мен -
не го е вписала.
 

...Когато омъдрея,
писала е,
един-единствен да ме забавлява
въпросът - най-живителният -
защо жените с лицемерна хрисимост
пазвите си не опазват,
на мъжете, палаво заничащи,
защо отвръщат с поглед-укор
прикрито насърчаващ?...
 

Ти, Господи -
рече на Адама,
ала той не Те послуша
да не късат от Дървото на познанието.
А и Ева Съблазнена
се мушна във леглото на Лукавия...
И когато я позна
мъжът й, ошашавен
от оголената в Изкушението
богоподобна нейна земност,
му лепна гонореята
"Противоречив човешки разум".
Та -
да вярвам ли -
или не вярвам?...
 

Не струва, ей, не струва,
вече омъдрял -
без противоречия -
да вкисвам по въпросите без отговор! Аз
от семето на Заклеймения
да се окайвам
и завиждам
на избранниците с вяра да разсичат - ха! -
възела на Гордий
от Добро и Зло оплетен...Тях
убиват ги със камъни.
Както Каин - Авел.
И посмъртно с лаври ги венчаят
като "Ходили по Бога".
/недоходили.../
 

Затова, отдавна вече,
откъм пет-десетото си летие
с орисията си ведър ходя.
И не ще окайвам шест-десетото си
като наследник на Окаяния, първороден
от греха адамов-евин.

По пищните мадами -
грешно се заглеждам,
ха дано открехне,
полъгана от кепето ми накривено,
някоя от тях вратата райска
под хълма на Венера...
Там
дето в тайнство е погребал
за грешниците шеговито Дядо Боже
съкровището на Живота,
 

ах, земния!..