Няма случайности

Mar 7, 2010, 9:01 PM

Poetry » Other

815 0 3

Уморих се да бъда послушна
с усмивка и примерен тон,
вече останах бездушна
спринтьорка в жесток маратон.
Дълъг, колкото живота ми,
с толкова препятствия тежки -
прескачам ги, бутам прегради,
не подмината дори и от грешки.
И пак се надявам, отново,
че утрото по-мъдро е от вечерта,
поредното изпитание ново
приемам за своя съдба. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Няма случайности

Want to read more?

Random works