Как да обърна внимание на малките неща,
когато няма такива?
Как да не обръщам внимание на самотата,
когато тя ме убива?
Как се очаква да бъда щастлив,
когато нямам повод да бъда?
Как се очаква да живея пълноценно,
когато пагубата е моята присъда?


Как се очаква да видя светлина в тунела,
когато безкраен е той с мрак и тъга?
Как се очаква да стигна до края,
когато орисана е моята обич и съдба?
Как се очаква да живея този живот,
когато дяволът е моята дясна ръка?
Как се очаква да имам вяра,
когато доброто не е на моя страна?

Как да повярвам, че надеждата умира последна,
като без грам надежда живея?
Как да разбера кой ми е истински приятел,
когато нямам силата болката си да излея?
Как да повярвам, че на този свят съм не сам,
когато до мен няма жива душа?
Как да се науча да бъда безгрешен,
когато няма кой да ми покаже къде греша?

Как да повярвам в Бог и в чудеса,
когато в моя свят не съществуват?
Как се очаква да бъда щастлив,
когато болката и тъгата в този свят царуват?
Как да разбера дали способен съм в нещо,
когато нямам на кого да покажа какво умея?
Как се очаква да направя нещо свестно,
когато не намирам смисъл да живея?