Няма вече болка, само празнина,
където беше ти, сега е пусто,
а моята любов-развалина
възкръсва в по-различно чувство.
Няма ги сълзите, давещи се в мен,
няма я отровата в кръвта ми.
Няма да си вече смисълът за мен,
но вечно ще си част от мисълта ми.
Пак ще те обичам, но различно...
Мисля своето място да намеря.
Пак ще те желая повече от всичко,
но мога и без теб да оцелея.