Няма те!
Как бавно се нижат минутите,
когато си толкоз далече,
от обич за миг да те зърне
как тръпне сърцето, човече!
Няма я твойта усмивка,
нито погледът, хвърлен през рамо.
Сърцето жално простенва
в теб единствено влюбено само!
Утре е толкоз далече!
Ликът ти ме силно привлече!
Денят смисъл изгуби -
една сълза нощта ще подлуди!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.