Мойта грешка?
Бях слаба
и позволих да го видиш.
Вместо сила и младост -
трепет плах и безсилие.
Мойта истинска радост?
Когато те чаках
и ти се обаждаше.
Тихо в мрака
компютърът щракаше.
Мойто прераждане?
Когато разбрах,
че не ще ме обичаш.
Седнах тихо на прага
и вратата отворих към нищото.
© Павлина Гатева All rights reserved.
но утре...нека ти е светло...