Няма те

Jul 21, 2010, 8:57 PM

Poetry » Love

1307 0 1

Когато замина надалеч,
сърцето ми потъна в скреж.
Не се обаждаш често ти,
капят моите сълзи.
Жал ми е за мен самата,
че се чувствам прокълната -
от Изгрев до Залез да не спя,
да те чакам на входната врата.
Да чакам едно видение, един мираж,
все едно замина чак във САЩ.
Не знам какво правиш там,
не знам дори дали си сам! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Няма те

Want to read more?

Random works