Няма време
Изпратиха ме - влюбена да скитам
в полета, гари, влакове и спирки.
А снежни преспи в тъмното ми кимат
и вятър нагло зад гърба ми свирка.
Но знам, че любовта ми е присъда
и бавно крача в смешната си драма.
Изпратиха ме, сега на път да бъда -
и в светло утро да се върнем двама.
В стъпките си паля дъх-звездица -
да светка ти, когато ме потърсиш.
Побързай, имам още глътчица водица,
а пътеката предълга е на връщане.
Изпратиха ме. Послушно съм момиче
и ето тръгнах, бързам да те срещна.
Едва ли друга като мене те обича.
Едва ли друга търси те по спешност.
И виж, така измръзнала съм цяла,
че както ходя, мож да се разчупя.
Ела, любими, да стоплиш мойто тяло,
че трябва да се върнем в ранна утрин.
© Морско конче All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Личи си! Такива хубави неща като твоето тролче в нета няма! Върхът е!
-
А, то ми е подарък и е автентично Не е заемка от нета.
-
Много обичам тролчето в профила ти, все си го чета
-
Поздрав!
-
Естествено, че е в кръга на шегата, но добре се е получило! И определено ме изкефи много! Повече няма да те "тормозя", но ще продължа да си чакам влюбени стихчета, да знаеш, никакви мъки и раздели повече!
(отива ти да караш влака по звездното направление) -
Ама то е съвсем в кръга на шегата Само, дето ми беше малко зорно с тези влакове и звезди - нали съм морско конче а не вихрогонче
-
Е, не ти давах толкова зор, но ти успя преди зазоряване още! Сега вече имаш поздравления, прегръдки, целувки - всичко, каквото се сетиш, от мен!
Сега сериозно! Удивена съм от бързата ти реакция и тук е мястото да ти благодаря, че макар и малко насилствено, спази обещанието си! За което имаш и овациите ми, заслужи си ги!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
