Няма връщане...

Jan 10, 2009, 11:26 PM

Poetry » Love

673 0 2

Отивам си и знаеш ли?...

Не искам да се връщам.

Не искам да ме водиш за ръка.

И няма да ми липсва ранното събуждане,

скандалите, лъжите, гордостта...

Много плачех и се лутах.

В тъмното се търсех сам-сама.

Не знаех даже как се казвам...

Не осъзнавах, че не съм сама в света.

Въздухът в гърдите започва да не стига...

И отчаянието взима власт над мен.

И тази мисъл ме изпива, ала трая.

Дори да знам, че няма да си с мен.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

bratan (Братан)

2009-01-27T20:00:21+02:00

преживяно, проумяно, истинско стохотоворение.
stefitopz (Стефка Георгиева )

2009-01-10T23:58:08+02:00

Може връщане да няма, но не го и търси!
Гледай напред. Каквото е било, е било за добро.