Вдишах.
Издишах.
Мигах.
Премигах.
И колкото и да дишах...
И колкото и да премигах...
Фактът, че те няма тежеше като камък в сърцето ми,
задушаваше стаята и преобръщаше гравитацията.
Заспивах, събуждах се... плаках... а тебе пак те нямаше... и още те няма.
Няма да ми се усмихнеш повече.
Няма да чуя гласът ти.
И е просто тъжно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up