* * *
Бе утро и ухаеха цветя
когато ти реши да си отидеш.
Не каза нищо. Тръгна си сама.
Даже не поиска да ме видиш.
Не спрях те и дали сгреших , не знам!
Дали ти беше малко любовта ми ?
А аз отново ще остана сам.
За мен ще си припомняш ли? Едва ли?
Поредна спирка на минаващ влак
за тебе бях, и вече ме забрави.
Ще спреш на следващата гара пак,
а след това и нея ще оставиш.
Защо поне за сбогом се не спря?
Защо едничка дума не пророни?
Повярвай ми, че щях да разбера!
Но нека всеки своя път да гони!
Любов на заем нийде не търси!
Помни: любов срещу любов се дава!
Истинска ли е, ще те боли!
Но никъде любов не се продава!
© Георги Иванов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво!
-
Благодаря ви! За мен е удоволствие, че ви харесват стиховете ми! Благодаря!
-
"Любов на заем нийде не търси!
Помни: любов срещу любов се дава!
Истинска ли е, ще те боли!
Но никъде любов не се продава!"
Много силен и мъдър финал! Поздрави! -
Страхотна поанта!🐎
-
Страхотно, много ми хареса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
