Аз нямам нужда да бъда опора за някой,
а някой да бъде опора за мене...
Да поеме ръката ми в силния вятър,
забравил за трудности, студ или време.
Да ме приспива гласът му нежен и топъл
и този същият сутрин мен да събужда.
Да гали душата ми пристан и вопъл,
да бъде опора, и вяра, и нужда...
Аз не искам да бъда опора за някой...
Много дълго такива лекувах...
Аз търся този, който в силния вятър
ще ми покаже защо съществувам.