Нямам нужда
Нямам нужда да бъда обичан.
Съжаляван, по милост търпян.
Да си плащам за нежност излишна,
да седя, като просяк презрян.
Нямам нужда от тежкото бреме,
да съм нечий резервен проект.
Да живея в пропуснато време,
да се моля за всяка любов.
Нямам нужда от фалш и утеха,
че сега всеки прави така...
Искам щом ме целунат в небето
да изгреят звезди през деня.
Нямам нужда да бъда пореден.
Да съм чакащ компромис - не ща!
Пръв не съм но не съм и последен,
и не бъркам скръбта с радостта.
Нямам нужда да бъда отричан.
Имам нужда да бъда желан,
и когато реша да се вричам
да усетя, че спира мига...
Да усетя морето от обич,
сбрано в нашите малки сърца.
Нямам нужда от повече време...
Всичко друго ще дам на смъртта.
© Валдемар All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Въздейства ...
-
Безвремието на Мига...
Поздрав, Валдемар! -
И аз от това имам нужда! Браво! Само че, защо не разелиш строфите, аз мисля, че така ще е още по-въздействащо...не знам...При всеки случай много ми хареса!
-
Нямам - искам - имам!
Е това е! Хареса ми пламенността и откритостта на стиха ти! -
Думите ти са толкова живи и въздействащи...
Почувствах цялата емоция.
Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
