Душата ми се завърна се при мен 
да проси за греха си, милостиня. 
Избягала от мъчния ти плен,
от страх да не умре, като робиня. 
А тялото ми вече те забра́вя. 
Ръцете ти, гласа. (Сълзите помня.) 
Дали ще ме обичаш или мразиш 
е също, като порта за бездомника. 
Дали те е боляло? Вероятно... 
Неведоми до мен са всички пътища, 
но ни един към тебе наобратно. 
В отминали любови няма бъдеще... 

Стихопат. 
©Данаил Антонов 
22.04.2023