Много болки съм преживяла, безкрайна мъка, безбройни сълзи. Сърцето си на нечестни мъже съм отдавала, а сега е на дупки и боли ли, боли. Красиви думи са ми казвали, всяка нощ и всеки ден. Но с времето и те се заличиха, изтриха спомените и забравиха за мен. Страстни целувки ми раздаваха, уверявайки ме в своята любов. Но всичко отмина и е празно, напълно сама съм в този живот. Прекрасни стихове ми рецитираха, определяха ме като най-прекрасната жена. А сега къде изчезнахте вие, за колко време проиграхте обичта? Но зная, аз съм си виновна, аз и моето наивно сърце. Заричам го да не се разтуптява, забранявам му да бъде малко дете. И любовта ще запазя само за себе си, нищо, че може да обгърне целия свят. Нямам сили да обичам вече никой, но дали правилният път избрах?
Моят съвет е да раздаваш любовта си докрай, защото само един път се живее! Ако не сега, кога? Раздавай я, накрая винаги се намира някой, който я заслужава. Пожелавам ти да бъдеш много много щастлива с този някой завинаги
Всеки има своята истина, но от страх да не бъде наранен човек той пропилява и шанса си да бъде обичан...Стихотворението е много истинско, емоционално и интересно, харесва ми!Поздравчета!
Миличко,като прочетох заглавието и веднага потърсих годините тиАко заеш само,колко още ти предстои да обичаш...Винаги човек,когато е нещастен и отчаян си казва,че повече не може,но се оказва,че може и още,и още...И аз,когато съм в лошо настроение пиша така,но си ги харесвам писанията,защото си харесвам и всички настроения,та искам да ти кажа,горе главата!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.