Пропукаха се чашите без теб.
В голяма къща - калпав дом, изгнивам.
На сгърчена утайка от кафе
претърсвам линиите. Пак. За твойто име.
И слънцето, забравило за мен,
пореден ден пропуска мойта гара.
Прашасал е от вцепененост моя ден.
И нямам сили, сили нямам... да остана.
Порязах се на чашата ти днес.
(Налях кафе, поисках да се сгрея).
Потропване ли чувам? Моля...влез!
Ако си ти, аз има вероятност да живея.