Нямам въздух
Понякога нямам въздух да дишам.
Понякога поемам глътка от твоя.
Понякога, но само когато издишвам,
аз чувствам наслада от своя
Живот.
Понякога нямам:
въздух – да дишам;
дъх – да въздишам,
повод – да зная, че
мога да ухая.
Тогава съм тъжна...
И спирам да искам да дишам.
Тогава разбирам защо се задъхвам,
тогава обичам.
Така е, когато сънувам,
че нямаш нужда от мен,
Така е... а толкова искам да ме събудиш.
2005 г.
© Невена Григорова All rights reserved.