Нямаш милост, аз ридая,
сега съм най-смутена на света
и в своите мечти те обладавам,
тъй както никой досега.
Алените устни в твойте впивам,
ръцете ми прегръщат те в нощта,
И сякаш всички ангели извиках,
мислено проклинат те сега!
Мислено завиждат ти, задето
обгръщаш моята снага,
жалко, жалко е, когато
всичко е единствено празна мечта!!
Нямаш милост, аз копнея
да отпия от твоя сладък нектар,
нямам право, дори да ти кажа,
че тайно искам, да си моят божи дар!
Нямаш милост, защото не знаеш,
как би могъл да разбереш,
Аз по-скоро бих умряла,
отколкото да допусна
чувствата ми да прозреш...
© С обич от мен за вас All rights reserved.