Полумесеци от тишина прескачам.
Вън спи съмнение по клоните.
Аз съм опръскано с нещастие тяло,
... а всяка моя крачка болка е.
Всеки дъх е остър нож, забит дълбоко,
в етер от липсващи надежди.
Окъсано и сдъвкано е словото!
Защото е от тънки мрежи...
Прегръща ме съдбовен полъх,
отвлича ме... Къде ще ме свлече?
Лети душата като облак!
Скръб колко още ще ми донесе? ...